Някъде между суровите алпийски върхове и дълбоките речни долини, на границата между Черна гора, Албания и Босна и Херцеговина, се простират две от най-завладяващите планински дестинации на Балканите – Дурмитор и Проклетия. Това не са просто места за планинарство – те са кътчета, в които времето се огъва, всяка каменна пътека шепти история, а културите на различни народи се преплитат в магическа симфония.
Невероятните планини на Черна гора и Албания
Раждането на едно приключение
Предисловие: за всичко е виновна Камелия Стоянова (FB: @Elaya Em)
Беше един спонтанен разговор, в който Ками ми сподели как вече два пъти е пътувала до Черна гора, но така и не е успяла да достигне желаните върхове. Първо дъждове, а после жегата. Все нещо не е било както трябва.
– Много искам да се върна там и да видя планината отвисоко. Може ли да измислим нещо?
Дестинацията отдавна беше в полезрението ми и веднага потвърдих:
– Да! Трябва да е най-доброто от Черна гора! Правим го още тази есен.
– Искам да видя връх Боботов Кук, Мая Йезерце и Каранфилите! Много искам на Каранфилите!
– Хммм… Добре, това поставя организацията на съвсем различно ниво. Всички върхове са предизвикателни, ще ни трябва и малко почивка. Да включим и река Тара? Какво по-хубаво от това да се освежиш в студените води на една от най-живописните реки на Балканите, след като си се раздал на върховете на Дурмитор. Рафтинг?
– Хммм… ама аз не мога да плувам.
– Няма проблем, лодката е като танк, всички ще сме с неопрени и жилетки. Няма да падаме във водата.
– Добре, тогава!
Няколко дни по-късно програмата беше готова, местата за настаняване – запазени, а в нашите календари се появиха едни дългоочаквани дати.
Дойде време да споделим пътуването и да открием останалите приключенци, готови да се гмурнат в смразяващите води на Тара и да достигнат някои от най-труднодостъпните върхове на планините Дурмитор и Проклетия.
Намерихме ги – и още как! Формирахме група, с която се превърнахме в отбор, готов да премине през всичко по пътя си!
ДУРМИТОР
Бурята беше толкова силна, че бусът протече. Не беше от керемидите – вратата не беше затворена добре. Сукаците сякаш продължаваха безкрайно, а небето се продъни да вали.
Стигнахме планинското селце Жабляк някъде в късния следобед. Времето утихна. Настанихме се в уютната къща за гости и излязохме да се поразтъпчем. Лека разходка, която неусетно се превърна в нощен преход на челници до близкото езеро. Така става, когато девет планинари прекарат девет часа в бус – после няма спирка.
Легнахме си рано, но за сметка на това станахме още по-рано.
Връх Боботов кук / Bobotov kuk (2523 м)
Дурмитор ни посрещна с бурен вятър и облаци, които придаваха една особена мистика на планината. Острите зъбери над нас се откриваха за миг и отново потъваха в бялата пелена.
Движихме се отлично, с настроение и очакване да открием гледката към следващото предизвикателство. Връх Боботов Кук се появи някак изведнъж – огромен скален исполин, сякаш стъпил върху планината.
Стръмният склон ни отведе до основата на скалата, откъдето започна техничното изкачване. Слънцето все по-често си пробиваше път и ни разкриваше очарованието на тази завладяваща планина, а възхитата от гледките ни оставяше безмълвни.
Върхът достигнахме неусетно и споделено. Вече бяхме не просто група непознати планинари – бяхме отбор!
А в планината не е все едно с кого си! Дори бих казал, че е по-важно с кого си, отколкото къде си 🙂
И когато групата е силна и сплотена, водачът с удоволствие натиска педала за повече „Диви хоризонти“ докрай! Последва траверс на връх Боботов Кук, който започна по високите билни части, премина покрай най-живописните върхове и завърши при тюркоазените води на Црно езеро (Crno Jezero).
ПРОКЛЕТИЯ
Връх Мая Кокерханес / Maja Kokërhanes (2 495 м)
С благодарност към Сальо – “Вълкът от Проклетия” (FB: @Sahit Saljo Hott)
Стръмната горска пътека ни водеше към котловината Buni Jezerce, когато ни застигна стегнат и устремен планинар.
– Здраво! Одакле сте, куда идете?
– София! Пловдив! Русе! Лакатник!
– Ооо, био сам тамо!
Няколко минути по-късно вече ни разказваше за изкачванията си по българските планини и прехода си в Мароко. Историите и приключенията му се преливаха с разкази за върховете наоколо. Безценно!
С потайна усмивка Сальо ми сподели за плановете си да изкачи Мая Йезерце и съседния връх Мая Кокерханес.
– Хоћеш ли да ти покажем директан и леп пут?
Хммм… От опит знам, че когато някой местен ти предложи подобно нещо, или ще е голямо разочарование, или невероятна възможност. Останах безмълвен няколко крачки – претеглях рисковете и възможностите. Ако се забием в някой пущинак, рискувах основния акцент на програмата. Ако пък се получеше добре, щеше да бъде едно изключително вълнуващо приключение в компанията на един истински планински Вълк! Дивото в мен надделя!
След Боботов Кук и рафтинга по Тара, групата ни беше непробиваема. В момента, в който споделих идеята, всички единодушно казахме:
– Да!
И така, Сальо ни поведе към едни от най-дивите територии на Проклетия – зона без маркировки и пътеки. Навигирахме през дълбоките понори, заобикаляхме огромни скали, преминахме през билната премка и неусетно достигнахме Мая Кокерханес. Вълчият вой на Сальо пронизваше тишината, докато ние вгледани с респект към Мая Йезерце вече търсихме подход към следващото ни предизвикателство.
Връх Мая Йезерце / Maja Jezercës (2 694 м)
350-метровата северна стена е разделена от полегнал надясно кулоар. Това е единствената зона, която позволява изкачване без използване на катерачни техники за сигурност.
Отдалеч върхът изглежда непробиваем. Замисляш се: „Това по силите ми ли е? Как, откъде?“
Както при всеки „проблем“, важното е да си фокусиран върху възможностите, а не върху трудностите. Изкачихме кулоара на един дъх и достигнахме върха около обяд – перфектно време и голяма заслужена почивка с гледка, която ще остане завинаги в сърцата ни.
Каранфили и Северен връх / Severni vrh (2 460 м)
Нов ден – нов късмет!
Пътеката от долината Grebaje е кратка, но много стръмна. Минахме през горския пояс експресно – все едно се изкачихме с лифт – и се озовахме в подножието на 500-метровата североизточна стена на Северен връх. Обективите не успяваха да обхванат гледката. Просто всичко беше огромно.
След кратко изкачване по техничен терен достигнахме и акцента за деня – Северен връх.
Ocnjak – Портал към една друга вселена!
Винаги търся кръгов маршрут – така можеш да видиш и усетиш планината по-пълноценно. Групата беше в тонус и все още не беше препълнила чашата с изживявания. Поканих ги към поредните „Диви Хоризонти“, достигайки скалния феномен Ocnjak. Слизане, което според мнозина се превърна в акцента на цялата програма.
Преживяното е толкова ценно, защото беше споделено с правилните хора.
Благодарим на отбора: Камелия, Нина, Теди, Снежи, Стан, Цанка, Елена и Алекс
Водач и автор на статията: Виктор Иванов
Тази програма се превърна в авторска – уникална. Всеки един ден и всяко едно изкачване е обмислено до последния детайл. Не бихме махнали и не бихме сложили нищо повече!
🔗 Виж програмата, очакват ни нови дати тук: Дурмитор, Проклетия и река Тара
