Хергиани, Централната Стена на Враца

Гравитация срещу воля: По скалните отвеси на Враца

“Беше хубав майски ден през 1961 г. Разхождах се безцелно из столичните улици. Понякога човек усеща порив да тръгне нанякъде, да направи нещо значимо, а не знае точно какво. В такова състояние срещнах няколко приятели:
– Енчо замина за Враца, разбра ли? Ще качва Централната Стена.
– С кого?
– С цяла група армейци.
Нещо ме жегна- та това е една от най-големите стени у нас…”

Цитат от “Стръмни Върхове” на Георги Атанасов

Със своите 400 метра, Централната стена на Враца е най-голямата варовикова стена на Балканите – могъщ бастион, устоял на времето и изпитанията на поколения катерачи. Спокойно можем да я наречем “меката” на традиционното катерене у нас. Историята на първото ѝ изкачване е легенда, разказвана с респект и възхищение. И до днес, макар рядко посещавана, тя продължава да бъде арена за нови предизвикателства, където най-добрите ни катерачи чертаят нови линии по нейните безмилостни отвеси.

По тази стена няма място за слабост. Няма лесен маршрут. Няма и къс такъв. Всеки метър изисква техника, сила и дух. Въпреки това, един маршрут носи славата на най-красивия и въздушен сред сравнително достъпните – “Хергиани”. Неговите 250 метра прорязват стената в грандиозен танц през скални плочи, камини, винкели и дори тавани! Златистият оттенък на варовика придава на тази част на стената почти мистичен облик, а финалът – спускане на рапели в пълна безтегловност, без допир със скалата – завършва изживяването с нотка на триумф и възхищение.

Не е изненадващо, че водачите ни от “Диви Хоризонти” се връщаме тук отново и отново. Няма друго място, където гравитацията и волята на човека влизат в такъв величествен двубой.